Sunday 27 May 2007

Маратон из централна Италия

Прекарахме 10 дни в Италия, през които си взехме кола под наем и направихме една обиколка на тъгъдък: тръгнахме от Рим и минахме през Сполето, Асизи, Сиена, Сан Джеминяно, Флоренция, Римини, Венеция, Болоня и Милано. Влязох в повече църкви, отколкото през целия си живот досега, ядох мнооооого видове паста, пих най-хубавото капучино на света и накрая се преситих. Ето накратко какво най-много ми хареса на различните места:

Рим - ужасяващ град за шофиране: тебелките са написани така, че да са ясни само ако си римлянин, от всички страни фучат мотоциклетисти (Веспата е цяла институция в тази страна), разстоянията са огромни дори в центъра, макар че ние се придвижвахме предимно пеша, но пък градът е невероятно красив: всичко има вид на старинно, с красиви олющени фасади в невероятни нюанси, всяка малка църквичка има по някоя творба от Леонардо, Микеланджело или някоя от останалите костенурки нинджа (образно казано), при всяка копване из града се натъкват на нещо древноримско, затова и метрото има само 2 линии :)
Ние попаднахме там в момент, когато поради някаква седмица на културата всички музеи бяха безплатни. В метрото ни заговори една баба-българка, която се оказа колега - преводач към радио Ватикана и каза, че Папата бил много сърдечен човек, противно на общоприетото мнение за него. Ние така и не го видяхме, защото по това време беше в Бразилия. За мой срам, не успяхме да разгледаме "Свети Петър" заради огромните опашки отпред и понеже стигнахме там в най-големия пек. Но пък след Ватикана се качихме в замъка Сантанджело, минахме по пешеходния мост с ангелите, разходихме се из уличките, ядохме от най-вкусните пици в Рим, които са на площада с паметника на Джордано Бруно (те ни бяха препоръчани едновременно от Lonely Planet и от нашата хазяйка - много симпатично девойче), минахме през piazza di Navona, където на този ден се бяха събрали демонстранти да слушат политически речи и имаше представители на всякакви движения - от застъпници за правата на гейовете до антиглобалисти, докато по същото време навсякъде другаде имаше шествия и концерти, защото в Италия се празнуваше Денят на семейството. Видяхме Пантеона, хвърлихме по няколко монети във фонтана di Trevi, където е снимана някаква много известна сцена от филма Dolce Vita, който аз още не съм гледала, седнахме на Испанските стълби, което е мястото за свалки на италианските тинейджъри. На другия ден разгледахме малка част от Форума и прекарахме около час и половина в Колизеума и още толкова в парка на Борджиите.

Сполето - симпатично малко средновековно градче с мъъничък амфитеатър, още по-малки тротоари по съвременните улици и много музика

Асизи - това за мен бе най-красивият град от цялото пътуване. Всички църкви са от някакъв бял камък и имат много особена светлина. На върха на града има една крепост, от която се разкрива страхотна гледка към цялата равнина долу, ходихме да видим и катакомбите, където е живял св. Франциск - природата наоколо много прилича на Бачково, а вечерта ядохме в най-хубавия ресторант - на около 5 км. от града, в един къмпинг. Трябваше да чакаме на опашка, за да влезем, готвят пред теб на открит огън, хората седят на едни дълги маси и си подават един на друг виното, съдовете и прочее и беше ужасно вкусно. Ние бяхме единствените туристи там. В едно съседно селце пък ходихме да видим някаква църква, която е разположена в друга църква - двете са една в друга: много интересно.

Сиена - пълната противоположност на Асизи: тъмно, неоготическо, с мрачни сгради със съвсем различно излъчване. Там пък има много красив площад, който е малко амфитеатрално разположен и вечер е пълен с народ, който просто си се излежава на паветата. В този град 2 пъти годишно има конни надбягвания, в които десетина контради (нещо като "квартална община") се борят за първото място, но борбата била наистина жестока и с непозволени средства. Например, имат си бюджет за подкупване на противниците, а като свърши надбягването, всички се втурват да гонят падналите, за да ги бият. Това е първият град, който уж бил забранил автомобилното движение по улиците си, но това е малко далеч от истината, защото е пълно с мотоциклетисти, които карат дори по-бързо и вдигат повече шум. Там се качихме на кулата в центъра (362 стъпала, от които ти се завива свят и те хваща клаустрофобия), но гледката си струваше.

Сан Джеминяно - малко симпатично селце на върха на един хълм в Тоскана. Наричат го 'средновековния Манхатън', защото по едно време там са били струпани 72 кули, от които сега са останали 12, и дори в магазинчетата за сувенири продават едни смешни картички, на които наистина е направен да изглежда малко като Манхатън. Беше хубаво, но прекалено препълнено с туристи и малко изкуствено - личеше, че местни хора почти няма. А иначе пътищата наоколо са много приятни - едни такива хълмчета, а на върха на хълма -голямо имение. И навсякъде имаше табели, че се продава наливно вино и олио.

Флоренция - един доста прехвален град, който никак не ме впечатли. Например катедралата, която е една от най-прочутите, е чудо на кича. Има един покрит мост, който е изцяло превзет от уличните търговци на фалшиви чанти и очила и е чак неприятно да минаваш по него. Има няколко симпатични площада, изумително много статуи из целия град (копия на истинските, които са в музеите) и вероятно си струва да се разгледа галерията Уфици, за която ние не си бяхме направили резервация.

Римини - това е италианския 'Слънчев бряг' - чадър до чадър и хотел до хотел, макар че тук там се виждаха и дръвчета. там е роден Фелини и има негов музей, но ние най-плебейски решихме да отидем на плаж вместо на културни прояви. Пътят оттам до Венеция минава покрай крайбрежието, което е едно от най-неживописните места, които видяхме в Италия.

Венеция - много красив град, въпреки талазите от туристи. Ние успяхме да се преборим за място най-отзад на лодката и минахме през целия Канале Гранде, но истински красивите улички и къщи са по малките канали и вътрешността. Много ми хареса как вечер започва да се поизпразва и по улиците местните хора се поздравяват, а децата си играят - много е хубаво, като няма коли. Видяхме нощна Венеция само от разстояние, защото спахме в един къмпинг от другата страна на лагуната и последната лодка затам тръгваше в 20.30ч. На връщане от Венеция спряхме в едни 'терми' - селце с минерални басейни, джакузита и прочее, където ние бяхме единствените под пенсионерска възраст.

Болоня - този град ми хареса много, защото там за първи път отседнахме у приятели, а винаги е различно, като има кой да ти обяснява нещо 'от кухнята'. Това е университетски град, почти няма туристи, всички сгради са или червени или жълти, и има най-дългата система от покрити колонади ("портико") в света. Тези приятели (Вероника и Клаудио) ни заведоха на много интересно място: в един хълм до Болоня има църква, в която се съхранява някаква чудотворна икона на "Черната Мадона", която веднъж годишно се пренася в града и тогава хората се стичат на поклонение в църквата, където е изложена. Точно до тази църква има камбанария, в която само по това време се бият камбаните и нас ни пуснаха да гледаме. Наистина си беше събитие, защото тези камбани тежат по няколко тона и до всяка от тях застават по четирима яки бабанки, които до края на концерта плувват в пот, като залюлеят тия ми ти камбани цялата камбанария започва да се люлее и трябва да се държиш за страничните метални релси, за да не паднеш, докато мъжете скачат от греда на греда, като се държат за едни въжета, които се спускат от тавана. Освен това бяхме там на залез слънце, а отгоре се вижда целия град на 360 градуса. Като свърши концерта, извадихме памука от ушите и пийнахме по чаша винце и хапнахме от местните салами с мъжете, които бяха страхотно сърдечни. Отсега нататък всеки път, като чуя да бият камбани, си представям това преживяване в Болоня.

Милано - нищо особено. единствената хубава сграда, която видяхме беше катедралата им, но всичко останало са ужасно грозни сгради и огромно количество маркови и дизайнерски магазини. доста шумно и доста мръсно. има едни много ретро трамваи

Обещавам съвсем скоро да добавя и линкове към снимките от тези места, но с Влади сме се замозабравили и сме направили към 2000 снимки и още не съм успяла дори да ги доразгледам

No comments: