Looking for Eric

Преди малко гледах новия филм на Ken Loach, Looking for Eric. Много ми хареса, макар че никак не съм любител на футбола. Аз поначало си падам по оптимистични филми и този ми подейства много зареждащо, макар че самият сюжет е леко дразнещ с някои малко идеалистични залитания - по някакъв начин ми напомни за късния Уди Алън, който винаги сякаш леко се занася с публиката. Хареса ми идеята за "малкия" човек, изправен пред проблеми, с които му се струва, че не може да се справи, но отговорът понякога е по-лесен, отколкото си мисли. Може би защото снощи си говорих с един приятел, който ми се оплака, че най-после е открил откъде идват проблемите му, но още не знае как да ги преодолее. Като малък другите деца му се подигравали и баща му винаги се държал зле с него, от което той си израдил такава защитна стена, че сега не усеща нищо и не може да я разбие, така че според него не може да се почувства щастлив и винаги му се струва, че хората, които обича, ще разберат какъв е в действителност и ще го напуснат.